ИЗВЀДРЯМ СЕ, -яш се, несв.; извèдря се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Поет. За небе – прояснявам се, изяснявам се, ставам ведър. Като се изведри небето, пак поведох кончето в близкото село, при тамошния фелдшер. Н. Кирилов, ПД, 122. Изведрило се небето, / нашарила се земнята / с различно цвеке шарено. Нар. пес., СбНУ XLIV, 122. l Обр. Грозни предположения зеха да се бъркат в главата ми, която съвсем бе се изведрила от току-що блуждающите в нея мъгли от ракията. Лоза, 1892, кн. 2 [еа].